Да печелим пари, както знаем, е много приятно изживяване. От загубата обаче боли. И то много. Защо тогава толкова много хора пилеят спестяванията си на хазартни игри, когато много добре знаят, че, статистически погледнато, по-често ще губят? И защо продължават да го правят дори след като се уверят, че "накрая казиното винаги печели", както обичат да казват комарджиите?

Задоволителният отговор на този въпрос за пръв път дойде през изминалата седмица благодарение на екип невробиолози от университета Кембридж, Англия (Neuron 2009;61:481). Те решават да изучат мозъчната дейност на доброволци по време на хазартна игра. Изследователите установяват интересна новост: мозъкът възприема ситуациите, при които "почти сме спечелили" (но реално сме загубили) като реална победа, която прави хората щастливи.

Комарът

е обсебващо занимание. Между 1% и 5% от хората, които залагат пари, са заплашени от развитие на психическо заболяване (Ludomania), което има много общи черти с пристрастяването към наркотиците. И наистина според лекарите заклетите комарджии са страдащи хора, на които е необходима специализирана помощ.

Според изследване в САЩ около 750 хиляди младежи между 14 и 21 години имат проблеми с хазарта. Някои от тях дори са крали пари от родителите си, за да залагат (J Gambl Studies 2008;24:119). Ако тези младежи не спрат да играят, най-малко 7500 от тях (1%) ще развият хазартна зависимост с всички негативни последици от това в личния и професионалния им живот. Ето защо разбирането какво кара хората доброволно да прахосват парите си (често не само своите) е твърде важен социален въпрос.

Мозъкът

на човека е изграден от различни дялове, всеки от които има специфични функции. Когато някой от тях се активира, поради нуждата от извършване на определена мисловна операция в него нахлува кръв. Това оросяване може да бъде следено чрез мозъчен скенер (fMRI скенер) и ни дава информация кои дялове за какво отговарят и при какви действия се включват.

Учените са открили, че няколко мозъчни дяла заедно изграждат нещо, което условно може да се нарече система на възнаграждаване, която отговаря за затвърждаването на определени действия. Тя е абсолютно необходима за оцеляването на човека, защото превръща жизненоважни дейности като яденето, пиенето на вода, секса и т.н. в твърде приятни занимания, така че ние да се пристрастим към тях за цял живот.

Центрове на удоволствието също така се активират, когато взимаме наркотици, играем компютърни игри или...печелим пари. В последното се крие и притегателната сила на хазарта. Логиката обаче се нарушава от факта, че комарджиите много по-често губят, отколкото печелят. А да се простиш с парите си съвсем не е удоволствие, дори напротив.

Да го излъжем

Екипът невробиолози от Кеймбридж предполага, че нещо успява да заблуди мозъка на комарджиите. Те считат, че това е измамното чувство за контрол над ситуацията (и късмета), например при хвърлянето на зарове и дърпането на ръчка на ротативка. По-същественото обаче е, че според учените, играещите хазарт възприемат почти спечелването като напълно истинска победа.

Като почти спечелени учените описват онези ситуации, в които привидно малко не е достигнало за успех. Например моменти, при които хвърляме 5 и 6, когато ни трябват две шестици. Или пък имаме три черешки на ротативката, вместо четири.

Ето и как точно протича експериментът. Доброволци играят на проста ротативка. В около 30% от ситуациите резултатът от завъртането е почти печалба (горе-долу така е при реалните машини). В останалите случаи става дума или за очевидна загуба, или за печалба. Средностатистическият резултат, разбира се, е загуба за играещия.

Оказва се, че доброволците, които не командват ротативката сами, а чакат компютъра да го прави вместо тях, като цяло възприемат играта негативно. Те успешно се ориентират в ситуацията и ясно осъзнават, че губят ли губят. Участниците, които контролират завъртанията с копче, възприемат "близките до успех" загуби като много по-неприятни и дори обидни (вероятно защото са по-ангажирани емоционално). Мозъкът им обаче е на съвсем друго мнение - скенерът показва, че той реагира на тези загуби така, сякаш става дума за истинска парична печалба. В резултат на това системата на удоволствието се активира.

Така изведнъж се оказва, че мозъкът на играчите от втората група се оказва заблуден. Вместо да възприема, че непрекъснато губи, той се чувства сякаш непрестанно е (почти) ударил джакпота и продължава да залага... докато играчът не си тръгне с празни джобове. Споменът за изпитаната наслада, както и надеждата, обаче остават и той пак се връща към комара.

Според учените психологията на "почти спечелил" е много силна. Тези участници в изследването, които според предварителни тестове са по-склонни към пристрастяване, показват много по-силна активизация на мозъчната система на удоволствието при "близките загуби". Затова те са и много мотивирани да продължат да играят. В живота ние знаем, че когато сме много близо до това да правим нещо добре, значи сме близо и до успеха. Уви, хазартът е въпрос само на статистика и шанс.

Бог Късмет

Според чудесната авторка на фентъзи и фантастика Урсула Ле Гуин Бог Късмет е глух само с едното ухо, но за сметка на това винаги слуша хорските молби точно с него. Тя може би греши за късмета, но е права за казината и производителите на машини за комар. Никой не знае това по-добре от самите играчи.

Авторите на цитираното изследване откриват също така, че хората по правило много трудно преценяват шансовете си. Според психиката ни вероятността да хвърлим две шестици е 50% - или ще хвърлим, или не (такава е и вероятността днес да пиете кафе с Бил Гейтс - или ще се случи, или не). От статистическа гледна точка обаче шансът да хвърлим точно две шестици е 35 към едно, или грубо казано 3%. Но нас ни изглежда иначе, защото всички комбинации освен желаната са загуба и ни се струват еднакви. Така психиката ни започва да оперира само с две вероятности - 2 шестици и не-2 шестици... Или казано с други думи - 50/50.

Да излъжеш мозъка си обаче не носи истинско щастие. Затова пристрастените към комар, наркотици и прочие в крайна сметка винаги са нещастни.

автор:  Ясен Пекунов